Българско училище в Грац „Никола Й. Вапцаров“

Начало

За нас

Нашите учители

Нашият патрон

Другите пишат за нас

Програма

Партньори

За вас, деца!

Контакт

Галерия

Целият екип на училището работи в името на възрожденската кауза

P1110018

Българското училище „Никола Й. Вапцаров” в Грац е създадено през 2011 г. по инициатива на активни родители, които искат децата им да имат възможност да се учат на четмо и писмо, да се докоснат до богатството на българското слово, бит, култура, традиции, история. Ръководител и основен двигател на училището е Десислава Опел. Преподавател по български език и литература е Красиана Лазарова, а за музикалното образование се грижи Пламенка Ванкова.

Ето какво разказаха те за читателите на Меланж Булгарен.

Desi Oppel

Десислава Опел, ръководител на Българско училище „Никола Й. Вапцаров“ в гр. Грац, Австрия.

Ние не сме само организатори и преподаватели, но и будители.”

„Нашето школо е пример за това как с много дух, с много българщина, с неуморен възрожденчески труд и с много, много любов към децата, се гради едно училище извън границите на България. Направихме го именно заради и за децата на България, защото те заслужават тази наша грижа.

Трудно начало

В началото бе трудно и аз лично черпех сили от крилата фраза на Васил Левски: „Ако спечеля, печели цял народ…“. И ето, че вече трета учебна година нашето школо събира неуморните ученици в класните стаи, където всяка събота те се учат на езика на дедите им, пеят български песни, играят народни хора и научават за българския фолклор, история и традиции. А един ден, когато нашите възпитаници станат големи, можещи хора и специалисти, те ще знаят своя корен и няма да да се срамуват да се наречат българи.

От май 2012 г. училището ни е член на Асоциацията на българските училища в чужбина и е включено в списъка на МОН по ПМС 334.

Горда съм с това, че нашето училище предлага качествено обучение по български език и литература, история, народни танци, тетрална дейност, музика и гъдулка. Започнахме с осем деца, сега вече на чиновете седят 28 ученика. За една малка общност това е голямо постижение. И всичко това е благодарение на всеотдайните и висококвалифицирани преподаватели - г-жа Красиана Лазарова и г-жа Пламенка Ванкова. Искам да им благодаря, че са част от това благословено дело и да им пожелая и занапред много здраве, сили и мъдрост!

vsichki deca

Възрожденската кауза

С учителски сантимент ще споделя, че целият екип на българското училище „Никола Й. Вапцаров“ работи в името на възрожденската кауза. Ние не сме само организатори и преподаватели, но и будители. И хората действително се събудиха. Факт е, че за 3 години броят на учениците в училище непрекъснато се увеличaва. Все повече са и нашите съмишлиници и приятели. Тук искам да споделя с читателите на Меланж Булгарен, че съвсем скоро получихме дарение от над сто книги българска художествена литература. Дарението е дело на г-жа Биляна Хайдлер. От сърце й благодаря за този великодушен жест! Има още много други родители и приятели, които също даряват книги и средства на училището и на тях поклон пред благородното им дело! Искам да благодаря и на г-жа Мирислава Турбич, която неуморно всяка събота в следобедните часове преподава безплатно народни танци на родителите, докато те чакат децата им да приключат със своите уроци. Добрите дела са много и аз се радвам, когато срещам съидейници по пътя на това нелеко просветно дело.

Водени от безкористните си идеи и цели, нашето училище е напълно достъпно за всяко дете, желаещо да учи български език. Годишната такса в школото е само 40 евро. Занятия се провеждат всяка събота в сградата на Бишов гимназия, на ул. „Ланге гасе“ 2, в Грац. Работи се индивидуално и според необходимостите на всяко дете. Отличните резултати, които нашите възпитаници показват, са пример за добре свършена работа.

Мотивацията

Именно тези отлични резултати, неподправените усмивки и искрената благодарност на децата са най-големият ми стимул да продължа напред. За Коледа един от нашите ученици ми подаде това листче. Очите ми се насълзиха, толкова мило и трогателно е това писмо. Детето се връща с родителите си в България след каря на учебната година и аз съм спокойна, че то е подготвено да продължи училище с връстниците си. Ето, такива моменти са най-добрата мотивация за един учител.

pojelanie

urok po gadulka

Пламена Ванкова, преподавател по пеене и народни танци, води курс по гъдулка

Покрай музикалното образование, често обогатяваме и речника по български език

Завършила съм Музикалната академия в Пловдив и от една година водя заниманията по музика в българското училище „Никола Вапцаров” в Грац. Преподавала съм музика и в България и много си обичам професията. Толкова е хубаво да разкриеш цял един нов свят пред децата! Щастлива съм, че дори и далеч от родината мога да правя това, което обичам и за което съм учила. Децата тук са много будни и проявяват голям интерес към нещата, които им показвам. За тях народните песни и хора са сравнително непознати, но те искат да ги научат, влгата много желание в усвояването на стъпките и заучаването на думите.

gadulka

Водя и курс по гъдулка – един сравнително непознат тук инструмент. В началото им приличаше на цигулка, но когато чуха звука, разбраха, че става дума за нещо много различно и веднага поискаха да го изучават. Работя с две по-големи дечица, които вече са музикално грамотни и познават нотите. Те са ги учили на немски, а сега вече ги знаят и на български, така че покрай музикалното образование, обогатяваме и речника на български език.

Много съм доволна и от децата, и от отношението на родителите. Щастлива съм, че съм част от екипа на българското училище в Грац.

Пожелавам на всички ученици и техните учители да са здрави и винаги да гледат напред.


horo

Наша цел е да създадем една среда, в която децата да се чувстват българи, една общност, в която да са заедно, да споделят, да се веселят, да пеят и танцуват по български. Това, което съм чела само в дебелите книги, сега се извършва пред очите ми. Българинът е родолюбив, дава мило и драго за учение, той е корав и непреклонен, всеотдаен за децата си и никога не забравя корените си.

В българското училище „ Никола Вапцаров “ преподавам втора година и не бих казала, че децата се отличават с нещо от тези в България. Всяко от тях е запазило в сърцето си България и с нетърпение чака ваканцията при баба и дядо. Радват се, че могат да им пишат на български. Понякога дори иронизират родителя си, който не владее езика. Не, защото това са нашите деца, но това са деца, които владеят повече от два езика, те растат уверени, напористи, отворени за света и са убедени, че учейки родния си език, те правят нещо полезно и добро за себе си. С радост и гордост аз също съм част от това. Това ме мотивира, вдъхновява, окрилява и съм сигурна, че никакви трудности няма да разколебаят вярата и желанието ми за работа.

 

Facebook